Най-древните икони
Най-ранните икони, оживели до наши дни, са от VІ-ти век. Те са направени в техниката „ енкаустика “(гр. έγκαυστική – обгаряне), като боята е смесвана с нагорещен восък. Всички цветове се състояли от пъстър прахуляк (пигмент) и свързващ материал – масло, яйчна емулсия или, както в този случай, восък.
Енкаустиката е най-разпространената техника за изобразяване в античния свят. Именно от античната елинистична живопис този прийом минал към християнската иконопис.
За енкаустичните икони е присъщ прочут „ натурализъм “ в трактовката на облика, предпочитание да се документира персонажа като действителен. Това е освен набожен артефакт, а своего рода „ снимка “ – живо удостоверение за действителното битие на Христос, Света Богородица, светиите и ангелите. Светите отци на Църквата считали, че основаването на иконите се оправдава от самия факт на човешкото битие на Иисус Христос. Един незабележим Бог, който няма облик, надлежно не може да бъде изобразен. И щом Христос е бил фактически въплътен, а неговата плът – действителна, това значи, че може да бъде изобразена.
Преподобни Йоан Дамаскин написа: „ В антични времена Бог, който е невеществен и без тип, в никакъв случай не е бил изобразяван. Сега, когато Бог се яви в плът и е живял измежду хората, ние изобразяваме забележимия Бог “.
Именно такова удостоверение, нещо като „ документалистика “, е смисълът на първите икони. Щом Евангелието е, в дословен смисъл, „ богатства новина “ – своего рода репортаж за въплътения Господ, разпънат поради нашите грехове, тогава иконата е илюстрация на този репортаж. Тук няма нищо необичайно, тъй като самата дума „ икона “ на гръцки значи образ, изображение, портрет.
Но иконата предава освен и не толкоз физическия, външния тип на изобразяваното. Преподобни Йоан Дамаскин прибавя нещо доста значимо: „ Всеки облик е разкриване и проявление на скритото “.
Ето за какво, в първите икони, макар „ реализма “ и опита за предаване на светлината и размера, виждаме също и знаците на невидимия свят. Преди всичко, това е ореолът – светлинният изтънчен диск към главата на облика, символизиращ благодатта и блясъка на Божеството, както го разказва свети Симеон Солунски. По сходен метод върху иконите се изобразяват символичните облици на безтелесните духове – ангелите.
Най-известната енкаустична икона през днешния ден е „ Христос Вседържител “, която се пази в манастира „ Света Екатерина “ в Синай. Въобще, сбирката икони в този манастир е напълно неповторима. Там са непокътнати най-древни икони, тъй като след VІІ-ми век манастирът е бил отвън Византия и не е потърпевш от вандалщините на иконоборческото придвижване, което се вихрило в империята през VІІІ-ІХ вв.
Христос Вседържител (Пантократор)
Синайският Христос е нарисуван в свободния изящен жанр, характерен на елинистичния портрет. За елинизма е присъща известна асиметрия на лицето, която в наше време провокира доста разногласия и кара някои откриватели да търсят скрити смисли в нея. Тази икона най-вероятно е била изписана в някоя от работилниците на Константинопол, което проличава от високото равнище на нейното осъществяване. От същия вид икони са тези на свети деятел Петър и Света Богородица на трон, обкръжена от светии и ангели.
Иконата на Света Богородица дружно с бъдещите светци Теодор и Георгий от VІ-ти век е изобразена като Небесна Царица, седнала на престол, съпроводена от светци, облечени в придворни одежди, и ангели. Интересно са показани по едно и също време царствеността и смирението на Дева Мария: на пръв взор тя е облечена в елементарен мрачен хитон и мафорий (дълго женско покривало) – само че тъмно-лилавият цвят ни демонстрира, че това е пурпур, а във Византия пурпурни облекла са имали право да носят единствено императорът и императрицата.
Подобно изображение, само че рисувано по-късно в Рим, показва Света Богородица, към този момент без никакви подмятания, в цялостно императорско облекло и с корона. Римската икона има параден темперамент. Тя следва стила на формалните императорски облици. При това, лицата на изобразените герои са изпълнени с мекост и лиричност.
Но, с изключение на изисканото изкуство на културните центрове на империята, ранната иконография е показана и от икони в по-аскетичен жанр – който се отличава с по-голяма рязкост, нарушаване на пропорциите на изобразените персонажи, емфатичен размер на главите, очите и ръцете. Такива икони са типични за монашеската среда в източните области на Византийската империя – Египет, Палестина и Сирия. Суровата и внезапна експресивност на тези облици се изяснява освен с по-ниското равнище на провинциалните майстори, само че и с локалните етнически обичаи и общата аскетична устременост на този жанр.
По този метод през днешния ден можем да се убедим, че дълго преди епохата на иконоборството (730-843) и Седмия Вселенски събор, който го осъдил, във Византия имало богата и разнообразна традиция за иконопис. И енкаустичните икони са единствено част от тази традиция.
